Езоп – басни

Езоп – басни
Rate this post

Езоп – басни

Басни за боговете

Олимпийски богове

the gods of ancient Greece

Човекът и Зевс

Казват, че най-напред били създадени животните и че Зевс надарил едно със сила, друго с бързина, трето — с криле. Само човекът застанал гол пред него и му казал:

— Мен единствен остави без благоволение.

А Зевс му отговорил:

— Ти не си в състояние да оцениш своя подарък; а получи най-големия. Та ти си надарен с разум, който е сила у боговете и у хората, по-мощен от най-мощните неща, по-бърз и от най-бързите.

И тогава човекът разбрал дара си. Направил поклон, благодарил и си отишъл.

След като всички хора са удостоени с разум, някои от тях не могат да осъзнаят тази чест и завиждат често на животните, които са лишени от разсъдък и ум.

Дъбовете и Зевс

Дъбовете изказали негодуванието си пред Зевс с думите:

— Напразно сме създадени на този свят. Та ние повече от всички останали дървета сме подложени на безмилостна сеч.

А Зевс им отговорил:

— Вие сами сте си виновни за бедата, която сте си докарали. Защото, ако не раждахте вие дръжките на секирите и ако не бяхте полезни в строителството и в земеделието, брадва не би ви сякла.

След като сами са станали причина за своите беди, някои глупаво отправят укори към боговете.

Зевс и срамът

Когато Зевс създал хората, вложил им и всички други склонности, само чувството за срам забравил да им даде. Затова, като нямал после откъде да го вкара, заповядал му да се вмъкне през седалището. Срамът отначало се опъвал, че било под достойнството му. Но след като Зевс решително настоял, той казал:

— Добре. Ще вляза, но при условие, че Ерос* няма да влиза там. Ако той влезе, аз веднага ще си изляза. Оттогава е останало всички развратници да са безсрамни.

[* _Ерос_ (римският Купидон) — бог на любовта, син на Афродита (Венера).]

 

Зевс и лисицата

Зевс, доволен от съобразителността и гъвкавия ум на лисицата, й поверил царската власт над животните. Имал обаче желанието да разбере дали тя, след като е променила своята съдба, се е отказала и от алчността си.

Та както била носена на носилка, един бръмбар се мярнал пред погледа й. Тя не могла да се въздържи и както летял около носилката, скокнала и презглава се втурнала да го хване. Зевс възнегодувал срещу нея и отново я върнал в предишното й положение.

 

Зевс и хората

Зевс създал хората и наредил на Хермес да им влее ум. Онзи отмерил по равни количества и влял на всекиго. Затова ниските на ръст са изпълнени с определеното количество и са умни, докато високите, понеже сокът не може да проникне по цялото тяло, са с по-малко ум от другите.

Зевс и Аполон

Зевс и Аполон* се състезавали в стрелба. Аполон опънал лъка и пуснал стрелата, докато Зевс пък направил разкрач, равен на хвърлея на Аполона.

[* _Аполон_ — един от главните богове в пантеона на гърци и римляни. Син на Зевс и Латона, брат на Артемида (Диана). Покровител на поезията и изкуствата, на светлината, на медицината, на игрите и състезанията, бог-прорицател и пр.]

По същия начин хора, които съперничат с по-силните, не могат да ги достигнат и стават за смях.

Зевс и змията

Зевс се заженил. Зверовете му донесли дарове, всеки според собствените си възможности. Змията допълзяла с роза в уста. Зевс, щом я видял, извикал:

— От всички останали зверове приемам даровете, но от твоята уста — по никакъв начин.

Зевс и делвата с благата

Зевс затворил всички блага в една делва и я подхвърлил на някакъв човек. А той бил любопитен и като искал да узнае що има в нея, повдигнал похлупака. Всички блага отлетели при боговете.

На хората им е останала единствено надеждата, която обещава да им възвърне отлитналите блага.

Атина Палада

Зевс, Прометей, Атина и Мом

Зевс създал бика, Прометей*1 — човека, Атина измислила жилището и избрали Мом*2 за арбитър. Но той им завидял на творенията и започнал да говори, че Зевс е сбъркал, като не е сложил очи на рогата на бика, за да може да вижда къде удря. Упрекнал Прометей, че не бил поставил отвън сърцето на човека, та лошите хора да не могат да се прикриват и да бъде наяве това, което всеки има на ума си. На трето място казал, че Атина трябвало да постави къщата на колела, за да може собственикът й лесно да я премести, ако някой лош човек му стане съсед. Зевс се ядосал заради завистта му и го изгонил от Олимп*3.

[*1 _Прометей_ — един от титаните (божества от по-старото поколение). Богоборец и покровител на хората. Дарил ги с огъня, който донесъл от Олимп. За това негово дело Зевс го наказал. Заповядал да го приковат на една скала в Кавказ; пробол го с копие и оставил един лешояд да ръфа дроба му. В художествената литература (вж. „Прикованият Прометей“ от Есхил) Прометей бива представян като титан, който се бори против тиранията, като светъл образ на борец за правда.]

[*2 _Мом_ — божество — олицетворение на злословието и насмешката. Според преданието той се пукнал от злост, че не могъл да намери никакви недостатъци на Афродита.]

[*3 _Олимп_ — според гръцката митология на планината Олимп (с едноименен връх), в Северна Тесалия, живеели боговете.]

Баснята доказва, че не съществува нищо, до такава степен съвършено, че изобщо да не търпи някакъв укор.

Зевс и костенурката

Зевс се заженил, та устроил угощение на всички животни. Единствена костенурката не се явила. Зевс се заинтригувал за причината и на следния ден я запитал защо тя единствена не е дошла на обеда. А костенурката му отговорила:

— Къщата е приятел, къщата е най-доброто.

Зевс й се ядосал и затова наредил навсякъде да носи на гръб собствената си къща.

Така мнозина предпочитат скромно да живеят в собствената си къща, отколкото богато да се хранят на чужда трапеза.

Зевс-съдник

Зевс заповядал на Хермес да записва простъпките на хората върху плочки и да ги пуска в един сандък до него, за да може да отсъди на всеки човек заслуженото. Но плочките се разбъркали помежду си. Така че едни стигат по-късно, други по-рано в ръцете на Зевса, за да получат неговата справедлива присъда.

Затова не трябва да се учудваме, ако безчестните и лоши хора не получават бързо възмездие за своите престъпления.

Херкулес- Херакъл

Херкулес- Херакъл

Херакъл и Атина

Херакъл вървял по една тясна пътека. Видял нещо подобно на ябълка и се опитал да го стъпче. Но забелязал, че то станало двойно по-голямо, та още по-силно започнал да го тъпче, дори го заудрял с гегата си. Но кълбото дотолкова се издуло, че препречило пътя. Херакъл захвърлил гегата, стоял и се чудел. Тогава се явила богиня Атина и му казала:

— Престани, братко! Това нещо е свадата и враждата. Ако някой го отмине, без да го закачи, остава, каквото си е било, но заблъскат ли го, ей така се издува.

На всеки е станало ясно, че боевете и враждите стават причина за големи вреди.

Хермес

Хермес и занаятчиите

Зевс поръчал на Хермес да насипе на всички занаятчии отровата на лъжата. Хермес стрил отрова, разпределил я на равни части и насипал на всеки. Понеже останало много от отровата, а оставал само обущарят, Хермес взел, че излял цялото останало съдържание на него. Оттогава е останало всички занаятчии да лъжат, а най-много от всички — обущарите.

Хермес и Тирезий

Хермес, като искал да изпита дали гадателското изкуство на Тирезий* е действително, откраднал му воловете от полето. После, предрешен като човек, се отправил към дома му в града и отседнал при него на гости. Когато известили на Тирезий за изчезването на воловете му, той взел със себе си Хермеса и го отвел в околностите на града, за да извърши заради кражбата гадание по полета на птици. Тирезий помолил Хермеса да му покаже, ако забележи някаква птица. Хермес най-напред забелязал един орел да лети отляво надясно и го показал. Гадателят отговорил, че тази птица няма връзка с воловете. Тогава той видял врана, кацнала на някакво дърво от дясната страна, която ту поглеждала нагоре, ту пък свеждала глава към земята. Посочил му я. Тогава гадателят се обърнал с думите:

[* _Тирезий_ — прочут тавански предсказател. Той бил сляп. Можел, твърдели древните, да разбира езика на птиците. Тирезий открил на Едип неговия произход. Действуващо лице в трагедиите на Софокъл („Едип цар“, „Едип в Колон“, „Антигона“) и Еврипид („Вакханки“), а също и в други художествени произведения.]

— Та тъкмо тази врана се заклева в небето и земята, че ако ти пожелаеш, аз ще си получа обратно воловете.

 

Хермес и скулпторът

Хермес, като искал да разбере на каква почит се радва между хората, се явил под образа на човек в работилницата на, един скулптор. Там видял статуя на Зевс и попитал каква е цената й.

Скулпторът му отговорил, че струва една драхма. Хермес се засмял и го запитал колко струва статуята на Хера*. Отговорил му, че е по-скъпа. А когато Хермес забелязал и собствената си статуя, убеден, че като вестител на боговете и бог на печалбата хората го ценят много, запитал:

[* _Хера_ (римската Юнона) — съпруга на Зевс, царица на боговете. Била покровителка на брака и на семейството.]

— А Хермес — колко?

Майсторът отговорил:

— Ако купиш другите, тази ще ти я дам прибавка.

Хермес и земята

Зевс създал мъжа и жената и заръчал на Хермес да ги отведе на земята и да им покаже къде да копаят, за да си доставят храна. Той изпълнил заръката. Земята обаче отначало се възпротивила. Той настоял, като казал, че Зевс му е наредил така. А тя отвърнала:

— Хайде, нека копаят колкото си искат; та те ще ми заплатят с плач и пъшкане.

Ухапаният от мравка и Хермес

Веднъж един човек съгледал кораб, който потънал заедно с хората, и казал, че боговете са отсъдили несправедливо — заради един безчинник и невинни хора са станали жертва! Когато изричал тези думи, бил застанал на място, където имало много мравки. Една го ухапала случайно. А той, ухапан от една, всичките стъпкал. И ето бог Хермес му се явил, ударил го с жезъла, като му казал:

— А сега няма ли да твърдиш, че боговете са такива съдници към хората, какъвто си ти спрямо мравките?

Никой да не хули боговете, когато го сполети нещастие: по-добре е да премисли собствените си простъпки.

Котката и Афродита

Една котка се влюбила в един хубав младеж и замолила Афродита да я превърне в жена. Богинята се смилила над страданието й и взела, че я превърнала в красиво момиче. Младежът я забелязал, влюбил се в нея и я отвел в къщи. Когато се били оттеглили в брачната стая, Афродита, в желанието си да узнае дали котката, след като е променила външността си, е променила и нрава си, пуснала вътре мишка. Но котката, забравила новото си положение, скочила от леглото и се спуснала подир мишката да я изяде. Богинята силно възнегодувала срещу котката и отново върнала предишната й природа.

Херакъл и Плутос

Херакъл, след като бил приет сред боговете, се явил на угощение у Зевс. Поздравил всеки от присъствуващите богове с най-голямо уважение. Но последен влязъл Плутос*. Херакъл забил поглед в земята и му обърнал гръб. Зевс останал учуден от станалото и запитал Херакла защо, след като е приветствувал любезно всички божества, единствено от Плутос извърнал очи. А той отговорил:

[* _Плутос_ — бог на богатството според вярванията на гърците. В същност персонификация на богатството. Думата „плутос“ на старогр. означава „богатство“.]

— Извърнах очи затова, защото през времето, когато бях между хората, го виждах да се движи най-вече сред обществото на подлеци.

Божеството

Един човек имал в къщата си олтар в чест на някакво божество и там извършвал богати жертвоприношения. Понеже непрекъснато харчел и изразходвал много пари за жертвоприношения, божеството му се явило една нощ и казало:

— Човече, престани да пилееш състоянието си. Защото, ако пропилееш всичко и обеднееш, мен ще обвиниш.

 

     Басни за хора

Старецът и Смъртта

Старецът и Смъртта

Веднъж един старец насякъл дърва, нарамил ги и после поел на дълъг път. Но уморен от пътя, смъкнал товара, като призовал Смъртта. Смъртта се появила и на въпроса й защо я вика, старецът отговорил:

— За да ми повдигнеш товара.

Селянин и орел

Един селянин намерил орел, хванат в примка. Удивен от красотата му, той го пуснал на свобода. А той не се показал неблагодарен за услугата. Като видял, че спасителят му е седнал под един зид, който щял да падне, прилетял и грабнал с ноктите си кърпата от главата му. Селянинът рипнал да го гони. Орелът я изпуснал. Човекът я вдигнал и се върнал обратно. Щом съгледал стената, която се била срутила на мястото, където седял, останал удивен от признателността на птицата.

Селянинът и кучето

Един селянин поради лошото време трябвало да остане затворен в своята кошара. Понеже не можел да излезе навън да си достави храна, на първо време изял овцете. След като студът се задържал, той се хранел с козите. Накрая, понеже зимата не стихвала, прибягнал и до работните си волове. А кучетата, като наблюдавали какво става, казали помежду си:

— Трябва да се махаме оттука. Та господарят, щом като не се въздържа с воловете си, с които работи, нас ли ще пощади?

 Селянин и змия, която убила детето му

Змия припълзяла до детето на един селянин и го погубила.

Селянинът, обхванат от силна мъка, грабнал брадвата и се запътил към дупката й. Застанал над нея в очакване, щом се появи, да я съсече. Змията подала главата си от дупката, той замахнал, но не я улучил, а разчупил съседния камък. По-късно, като се уплашил за себе си, предложил й да се помирят. А тя отговорила:

— Нито аз мога да храня към тебе добри чувства, като гледам натрошения камък, нито ти към мен, щом погледнеш гроба на детето си.

 

Селянин и замръзнала змия

Един селянин попаднал през зимата на замръзнала от студ змия. Съжалил се над нея, взел я и я сложил в пазвата си. Тя се стоплила и като се съвзела, ухапала благодетеля си и го погубила. Умирайки, той успял да промълви:

— Заслужено пострадах, щом съжалих злодея.

Земеделец и децата му

Един земеделец се готвел вече да напусне живота. Като желаел неговите деца да станат опитни в земеделието, повикал ги им казал:

— Деца мои! Аз вече си отивам от живота. А вие потърсете това, което съм скрил в лозето, и ще имате всичко.

След смъртта на баща си те, като мислели, че там някъде е скрито имане, прекопали всичката земя на лозето. Не попаднали на никакво имане, обаче добре прекопаното лозе дало многократно по-богат плод.

Земеделецът и Съдбата

Един земеделец, като копаел, попаднал на злато. За това започнал всеки ден да поставя цветя върху земята, като смятал, че е облагодетелствуван от нея. Но Съдбата се изправила пред него и му казала:

— Ей, човече! Защо даровете, които аз ти дадох в желанието си да те обогатя, ти приписваш на земята? Защото знай, че ако времената се променят и това злато премине в други ръце, мен — Съдбата, ще укоряваш тогава.

 

Земеделецът и дървото

В нивата на един земеделец имало дърво, което не давало плод, а служело единствено за убежище на врабчета и щурци, които цвърчели. Селянинът решил да отсече безплодното дърво. Взел брадвата и му нанесъл един удар. В този момент щурците и врабчетата му се замолили да не сече тяхното убежище, а да ги остави да си пеят на дървото, та да му доставят и на него радост. Той обаче не се вслушал в думите им и замахнал и втори, и трети път. Като отцепил от дървото, открил рояк пчели и мед. Вкусил от меда и захвърлил брадвата, а дървото зачел като свещено и започнал да се грижи за него.

Несговорните деца на земеделеца

Децата на един земеделец живеели несговорно помежду си. А той, след като многократно ги приканвал и не успял да ги склони да променят отношенията си, стигнал до убеждението, че трябва да постигне това чрез дело. Поръчал им да донесат сноп пръчки. Те изпълнили заръчаното. А той по-напред им подал пръчките, както били на сноп, и им заръчал да ги разчупят. След като не успели, въпреки всички усилия, той повторно взел снопа, развързал го и им дал по една пръчка. Те лесно ги пречупили. Тогава той им казал:

— Точно така и вие, деца, ако бъдете съгласни помежду си, ще бъдете неуязвими за враговете, а ако се карате, ще им станете лесна плячка.

Старица и лекар

Една стара жена с болни очи повикала лекар срещу заплащане. Той се отзовал на молбата й. И всеки път, след като й намазвал очите, докато тя жумяла, той задигал от покъщнината й едно по едно. След като отмъкнал всички вещи, приключил лекуването и поискал уговореното възнаграждение. Тя обаче отказала да плати и той я отвел при властите. Старицата заявила, че е обещала възнаграждение, ако той й излекува зрението. А в момента след неговото лекуване се чувствувала по-зле, отколкото преди.

— Та тогава аз виждах всичката покъщнина в къщата си, а сега нищо не мога да зърна — добавила тя.

Жена и мъж пияница

Една жена имала мъж пияница. Искала да го освободи от този порок и намислила следното. Издебнала, когато той бил затъпял от напиване и станал просто безчувствен като труп, метнала го на плещите си и го отнесла в една гробница. Оставила го там и си отишла. Когато преценила, че ще е вече изтрезнял, върнала се отново и зачукала на вратата на гробницата. А той се провикнал:

— Кой чука на вратата?

Тя отговорила:

— Аз съм този, който носи храна на мъртъвците.

А той пак:

— О, скъпи приятелю! Не ми носи да ям, а по-добре да пия, защото ми причиняваш мъка, като ми споменаваш за ядене, а не за пиене.

Жената заблъскала гърдите си от мъка и казала:

— Горко ми! Никаква полза не донесе моята хитрина. Та ти, мъжо, не само не можа да бъдеш превъзпитан, но стана дори още по-лош. Порокът ти стана втора природа.

Жена и слугини

Една работлива вдовица имала млади слугини и била привикнала да ги буди за работа нощем, по петльово време. А те изнемогвали от непрекъсната умора и решили, че трябва да удушат петела. Били убедени, че той е причина за бедите им, тъй като будел нощем господарката. Станало обаче така, че след като изпълнили решението си, налетели на още по-голяма беда. Защото господарката, като не знаела часа на петлите, започнала да ги буди за работа в по-дълбока нощ.

Жена и кокошка

Една вдовица си имала кокошка, която й носела всеки ден по яйце. Помислила жената, че ако насипва повече ечемик на птицата, тя ще започне да снася по две яйца на ден. Така и направила.

Но кокошката затлъстяла и не можела вече дори по един път на ден да носи.

Жена-магьосница

Една магьосница била известна с баенията си и със средствата за предпазване от божия гняв. Практикувала нашироко и от това живеела охолно. За тази й дейност някои я обвинили, че представя по нов начин божествените догми, отвели я на съд и обвинителите й успели да направят да бъде осъдена на смърт. Един човек я видял, когато я извеждали от съда, и възкликнал:

— Хей, жено! Та нали ти се представяше, че можеш да отклониш яростта на боговете? Как не можа да убедиш хората?

Коза и козар

Един козар подкарал козите си към кошарата. Една от козите била изостанала, улисана в някаква сладка паша. Пастирът хвърлил камък по нея и я улучил, като й счупил рога. Започнал да се моли на козата да не го обажда на господаря. А тя му отговорила:

— Та дори и да премълча, как мога да прикрия работата? Нали всички ще видят счупения ми рог?

Козар и диви кози

Козар откарал козите си на паша. Като забелязал, че те се били смесили с диви, привечер откарал всичките в своята кошара. На следния ден се появила силна буря. Като не могъл да ги отведе на обикновената паша, оставил козите вътре. На собствените кози отделил малко храна, само колкото да не гладуват, а на пришълките сипал повече, за да ги опитоми. Утихнала бурята и щом извел всичките на паша, дивите поели стръмнините и избягали. Започнал козарят да ги обвинява заради неблагодарността им, задето те, въпреки че били подложени на особени грижи, са го изоставили. А козите се извърнали и му отговорили:

— Та тъкмо затова най-много се страхуваме. Щом като ти вчера нас — пришълките, гледа по-добре от старите кози, става ясно, че ако и други след това придойдат, тях ще предпочетеш пред нас.

Рибари

Рибари отишли на риболов. След като се измъчили дълго да стоят над мрежата, без да уловят нещо, отпуснали се в лодката съвсем отчаяни. В този момент един тунец (вид едра риба), преследван от нещо, в своя устрем неочаквано скочил в лодката. Рибарите го хванали, занесли го в града и го продали.

Така често това, което нашето умение ни отказва, поднася ни го случайността.

Рибари, които не уловили нищо

Рибари затеглили мрежата. А тя се оказала тежка, та те заскачали от радост, като си представяли, че уловът им е голям. Като издърпали на брега мрежата, намерили в нея малко риба — мрежата била пълна с камъни и тиня. На рибарите станало извънредно тежко. Яд ги било не толкова че им се случило това, колкото, че се били надявали на съвсем друго нещо. Един от тях, който бил възрастен, казал:

— Стига, другари! Скръбта, както изглежда, е сестра на радостта. Така и на нас е трябвало, след като си предвкусвахме такива хубави неща, да ни се случи нещо съвсем неприятно.

И тъй, като наблюдаваме и ние променливостта на живота, не бива да се възгордяване, че имаме постоянно успехи, а да знаем, че след продължително хубаво време ще настъпи и буря.

Рибарят свирач

Един рибар, изкусен свирач, си взел свирката и мрежата и отишъл на брега, на морето. Застанал на една издадена скала и най-напред започнал да свири, като си въобразявал, че рибите, привлечени от сладката мелодия, сами ще наскачат към него. След като дълго свирил и нищо не постигнал, оставил свирката, взел мрежата, метнал я във водата и наловил много риба. Изсипал рибите от мрежата на брега и като ги гледал как пърхат, казал:

— Проклети гадини! Когато ви свирех, не играехте, а сега, когато престанах, правите това.

Рибар и рибка

Рибар пуснал мрежата в морето и изтеглил една малка рибка. Рибката му се примолила да не я хваща сега, а да я пусне, тъй като е още дребничка. Прибавила още:

— А когато наедрея и стана голяма, ще можеш да ме уловиш отново и ще ти бъда от по-голяма полза.

А рибарят отговорил:

— Та аз ще съм съвсем безумен, ако изпусна от ръцете си плячката, колкото и дребна да е тя, и живея с надеждата за някаква си очаквана, колкото и голяма да е тя.

Рибар, който удря водата

Един рибар отишъл да лови риба в някаква река. Проснал мрежата така, че обхванал от двете страни течението. Привързал и камък за ленено въже и заудрял с него водата, та като бягат рибите, да попадат само в мрежата. Някакъв човек, който живеел по тези места, като го видял какво прави, му отправил упрек, че размътва реката и не оставя хората да пият бистра вода. А рибарят отговорил:

— Че ако не се разбърка реката, аз трябва да умра от глад.

Така и в държавата демагозите си уреждат най-добре интересите тогава, когато довеждат отечеството си до размирици.

Убиецът

Някой си убил човек и бил преследван от близките му. Стигнал до бреговете на река Нил и там се натъкнал на вълк. От страх се покачил на едно дърво, което се издигало над реката, и се притаил на него. Но там съгледал змия, която пълзяла към него, та скочил в реката. В реката пък го налапал крокодил.

Човекът, които обещавал невъзможни неща

Един беден човек заболял и се намирал в тежко положение. След като лекарите били загубили надежда, той се обърнал с молба към боговете; обещавал им, че ще им принесе хекатомба* и ще им посвети дарове, ако се вдигне от леглото. Жена му, която се намирала при него, го запитала:

— И откъде ще вземеш всичко това?

А той отговорил:

— Та ти надяваш ли се да се привдигна, та боговете да трябва да ми ги искат?

[* _Хекатомба_ — голямо тържествено жертвоприношение. Буквално означава жертвоприношение от сто вола.]

Страхливецът и гарваните

Един страхлив мъж тръгнал на война. Но чул гарвани да грачат. Захвърлил оръжието и се притаил.

После го взел и отново продължил. Но ето че пак програкали. И той отново се спрял. Най-сетне се обадил:

— А бе вие можете да си грачите колкото ви сили държат, но от моето месо няма да вкусите.

Мъж и свадлива жена

Един мъж имал жена, която проявявала крайно свадливия си нрав спрямо всички в къщи. Та поискал той да узнае дали по същия начин се проявява и към бащините си роднини и под благовиден предлог я изпратил при баща й. След няколко дни, когато се завърнала, запитал как са я посрещнали домашните.

Тя му отговорила:

— Говедарите и овчарите ме гледаха накриво.

А мъжът й отговорил:

— Но, жено, ако си била неприятна на тези, които в зори откарват стадата и късно се прибират, какво трябва да се очаква за тези, с които си прекарала целия ден?

Коварният мъж

Един коварен човек заявил пред някого, че ще му докаже, че Делфийският оракул* лъже. Когато настъпил уреченият ден, той взел в едната си ръка врабче, скрил го под дрехата си и отишъл в храма. Застанал пред оракула и го запитал дали държи в ръцете си живо същество или мъртво. Имал намерение, ако оракулът кажел мъртво, да покаже живото врабче; а ако кажел живо, да го удуши и го покаже. Но богът разбрал коварното му намерение и отговорил:

[* _Делфийски оракул_ — в Делфи, разположен в подножието на планината Парнас, се намирал прочут храм на Аполон, където жрицата Пития давала прорицания от името на бога.]

— Достатъчно, човече! Само от тебе зависи това, което държиш, да бъде бездиханно или живо.

Самохвалко

Един състезател петобоец, постоянно укоряван от своите съграждани заради малодушието му, заминал веднъж нанякъде. След време се завърнал и започнал да се хвали. Разказвал, че многократно и в различни градове проявил мъжеството си, а в Родос* направил такъв скок, какъвто никой от олимпийските победители не бил постигал. Прибавил, че за свидетели на това постижение ще им представи тези, които са присъствували там, ако един ден дойдат в града им. А един от присъствуващите се обърнал с думите:

— Но, приятелю, ако това е истина, нямаш нужда от свидетели. Нека тук да е Родос — хайде скачай!

[* _Родос_ — голям и прочут през древността остров в Егейско море, разположен близо до малоазийското крайбрежие.]

Остарелият мъж и приятелките му

Един възстар мъж имал две приятелки, едната млада, другата стара. Та тази, която била в напреднала възраст, като изпитвала срам, че общува с по-млад, започнала да му скубе черните коси всеки път, когато отивал при нея. По-младата пък, примирена, че има стар любовник, скубела белите му косми.

И така, скубан последователно и от двете, човекът стигнал до плешивост.

Корабокрушенец

Един богат атинянин пътувал по море заедно с други пътници. Извила се обаче силна буря и корабът потънал. Другите пътници се спасявали чрез плуване, а атинянинът само се молел на богиня Атина*, като й обещавал хиляди дарове, ако го спаси. Един от корабокрушенците, който плувал редом с него, му казал:

— С помощта на Атина, но и ръцете си движи.

[* _Атина Палада_ — дъщеря на Зевс, покровителка на град Атина.]

Слепецът

Един слепец бил навикнал чрез пипане да познава какво е всяко животинче, поставено в ръцете му. Веднъж му поставили едно вълче. Опипал го и казал с недоумение:

— Не зная дали е малкото на вълк, на лисица или на някакво подобно животно. Само това ми е ясно, че не е полезно то да придружава стадо овце.

Измамникът

Един беден човек, като заболял и се намирал в тежко състояние, обещал на боговете, че ако го спасят, ще ги възнагради със сто вола. А те искали да го изпитат, та помогнали да оздравее бързо. След като се вдигнал от легло, беднякът, понеже не разполагал с истински волове, изработил сто от восък и ги принесъл в жертва на един олтар с думите:

— Приемете моя оброк, о богове!

А боговете поискали и те от своя страна да го измамят, та му пратили сън, в който го приканили да отиде на морския бряг — там щял да намери хиляда атически драхми*. И той с истинска радост изтичал на брега. Тук обаче попаднал на разбойници, които го отвлекли. Изкарали го за продан и ето по този начин той извлякъл хиляда драхми.

Въглищар и тепавичар

Въглищар, който упражнявал занаята си в къщи, спрял вниманието си на един тепавичар, който му бил съсед. Отишъл при него и го поканил да му стане съквартирант. Изтъкнал му, че по този начин ще си станат по-близки и че по-евтино ще живеят, щом като ползуват общо жилище. Но тепавичарят му възразил с думите:

— Но за мен това е съвсем невъзможно. Та платовете, които аз ще избелвам, ти ще ги цапаш.

Човек и лисица

Един човек смятал за свой враг една лисица, понеже му правела поразии. Успял да я залови. Като искал по-тежко да си отмъсти, привързал за опашката й кълбо кълчища, натопени в масло, и го запалил. Но някакво божество я видяло и я отвело към нивата на тогова, който я бил пуснал. А било време за жетва. Човекът се затичал подир лисицата, като се вайкал, че не ще ожъне нищо.

Човек трябва да бъде снизходителен и да не изпада в гняв извън мярка. Защото раздразнителните хора често в гнева си си докарват беди.

Човек и лъв — спътници

Лъв вървял заедно с някакъв човек. Всеки от тях обсипвал себе си с хвалебни слова. Ето че на пътя им се изпречила каменна плоча с изображение на човек, който удушва лъв. Човекът я показал на лъва с думите:

— Нали виждаш колко сме по-силни от вас.

А лъвът с усмивка отговорил:

— Ако лъвовете умееха да ваятелствуват, щеше да видиш много хора под лапите на лъв.

Много хора се хвалят на думи, че са храбри и смели; но действителността ги разголва и изобличава.

Човек и сатир

Разказва се, че някога един човек се сприятелил с някакъв сатир*. Дошла зимата, настъпил студ. Човекът поднесъл длани към устата си и задухал в тях. Сатирът го запитал защо постъпва така. Отговорил му, че си затопля ръцете от студа. Сетне, когато седнал пред приготвената им трапеза, човекът, понеже ястието било много горещо, си вземал по малко и го поднасял към устата си, като духал. Отново го попитал сатирът защо прави така. Човекът му отговорил, че охлажда яденето, понеже е много горещо. А онзи забелязал:

— Еее, драги! Отказвам се от приятелството с тебе, понеже от една и съща уста изпускаш и топлина, и студ.

[* _Сатир_ — горско божество.]

Човекът, който разбил статуя

Един беден човек притежавал дървена статуя на божество и се молел пред нея да му направи някакво добро. След като все постъпвал така, а живеел в още по-голямо лишение, ядосал се, хванал статуята за краката и я ударил в стената. Главата й се разпукнала и от нея се посипали златни монети. Човекът ги засъбирал, викайки:

— Лукав си, както ми се струва, и неблагодарен. Докато те почитах, не ми помогна. Когато те халосах, изсипа ми големи блага за отплата.

Човекът, който намерил златен лъв

Един страхливец и скъперник намерил лъв, направен от злато, и казал:

— Съвсем не зная, какво ще стане с мен сега? Умът ми се взема и никак не зная какво да правя; раздвоявам се между алчността към парите и вродения ми страх. Та какъв ли случай или кой бог създаде този златен лъв? В този момент душата ми се бори със себе си; тя обича златото, но пък се плаши от творението, извлечено от злато. Желанието ми ме кара да го взема, характерът ми пък — да се въздържа. О, съдба, която даряваш, а не позволяваш на човека да се докосне! О, съкровище, което не доставя радост! О, благоволение божие, което не е никакво благоволение! Е, какво? Как да постъпя? До каква хитрост да прибягна? Отивам да доведа слугите си да го приберат с дружни усилия. А аз ще гледам отдалече.

Орач и вълк

Един орач отпрегнал воловете си и ги отвел на водопой. Гладен вълк, който търсел някаква храна, намерил ралото и захванал отначало да лиже вътрешната страна на ярема, която опира о вратовете на воловете. Така, като наврял врата си, малко по малко, без да усети, затеглил ралото по браздата, като напразно се опитвал да се измъкне. Овчарят се върнал и като го забелязал, извикал:

— Ей, проклета главо! Де да искаше да се откажеш от грабежите и разбойничеството, па да се захванеш да работиш земята!

Астрономът

Един астроном имал обичай да излиза на открито всяка вечер и да наблюдава звездите. И така, веднъж, като обикалял покрайнините на града, погълнат изцяло в наблюдаване на небето, не усетил как паднал в някакъв кладенец. Захванал да се вайка и да вика за помощ. Някакъв човек минавал оттам. Чул стенанията, приближил се и като разбрал случилото се, обърнал се към астронома със следните думи:

— А бе, човече! Ти като се опитваш да гледаш какво става по небето, не виждаш ли какво има по земята?

Воловар и лъв

Воловар, който пасял стадо волове, загубил едно теленце. След като претърсил наоколо и не го намерил, обещал в молитвите си към Зевс, че ако открие крадеца, ще му принесе една коза в жертва. Стигнал до една гора и там видял, че лъв яде телето. Разтреперил се от страх и вдигнал ръце към небето:

— Господи боже! Преди ти обещах в жертва коза, ако открия крадеца. Сега пък вол ще ти принеса, стига само да избягам от лапите на крадеца.

Страхливият ловец и дърварят

Един ловец търсел следите на лъв. Запитал един дървар дали не е забелязал следи на лъв и къде се е скрило животното. Дърварят отговорил:

— Та аз ей сега ще ти покажа самия лъв.

А ловецът, пожълтял от страх и с тракащи зъби, отвърнал:

— Търся само следите му, а не лъва.

  Бълха и атлет

Веднъж една бълха скочила, та се впила в стъпалото на един атлет. Подскочила тук-там и го изпохапала. Той разгневен протегнал ръка, за да я смаже с нокти, но тя се засилила и направила такъв скок, какъвто й е присъщ: рипнала, та се спасила от смърт. А атлетът простенал:

— О, Херакле, щом като срещу една бълха толкова ми помагаш, как ли ще ми съдействуваш срещу противниците?

Бълха и човек

Веднъж една бълха много досаждала на някакъв човек. Той я хванал и й извикал:

— Коя си ти, дето изхапа цялото ми тяло? Просто ме изпояде.

А бълхата извикала:

— Така живеем ние. Не ме убивай! Та аз не мога да направя голяма злина.

Човекът се засмял и така отговорил:

— Ей сега ще умреш от моите ръце. Защото никое зло, нито малко, нито голямо, не бива по никакъв начин да се ражда.

Дървари и бор

Дървари цепели един бор. Били си направили клинове от самото дърво, та лесно го секли. А борът изрекъл:

— Не укорявам толкова брадвата, която ме сече, колкото клиновете, направени от мене.

Евнух и жрец

Един евнух отишъл при някакъв жрец и го помолил да му извърши жертвоприношение, за да стане баща на деца. А жрецът казал:

— Когато гледам жертвеното животно, се моля да станеш баща. Но както гледам външността ти, ти не ми изглеждаш мъж.

Двама врагове

Двама души, които враждували помежду си, пътували на един и същ кораб. Единият от тях се бил настанил на кърмата, а другият — на носа. Но ето, че се появила буря и корабът започнал да потъва. Тогава този, който се намирал на кърмата, се обърнал с въпрос към кормчията, коя част на кораба ще бъде първа погълната от вълните. А той му отговорил, че носът.

— Е, тогава смъртта не ще ми причини мъка, щом ще мога да видя врага си да умира преди мен! — възкликнал онзи.

 

Невежият лекар

Имало един невежа лекар. Той лекувал един болен, за когото другите лекари били казали, че не се намира в никаква опасност, само че болестта му ще продължи повече време. Единствен този лекар му заявил, че за него няма никаква надежда и едва ли ще дочака утрешния ден. Така му казал и си отишъл. След известно време болният се привдигнал. Излязъл на улицата жълт и едва пристъпващ. Срещнал го лекарят и му казал:

— Добър ден! Как са обитателите на подземното царство?

— Добре са. Пият си вода от Лета*1. Но напоследък Смъртта и Хадес*2 страшно са се настроили срещу всички лекари, че не оставят болните да умират. Приготвили са им един черен списък. Канеха се и тебе да впишат в него, но аз паднах на колене пред тях и им се замолих. Заклех им се, че ти не си никакъв лекар, а направо си набеден.

[*1 _Лета_ — река в подземното царство. Който пиел от водата й, забравял земния си живот.]

[*2 _Хадес_ (римският Плутон) — брат на Зевс (Юпитер). Владетел на подземното царство.]

 

Лекарят и болният

Лекар лекувал един болен. Когато болният умирал, лекарят казал на изпращачите:

— Ако този човек се бе въздържал от виното и си бе правил редовно промивки, нямаше да умре.

Един от близките го прекъснал с думите:

— Любезни, не трябваше да ни казваш тези неща сега, когато няма никаква полза. Да му беше давал съвети на времето, когато можеше да си послужи с тях.

Баснята показва, че на приятелите трябва да се оказва помощ навреме, а не да се засвидетелствува лицемерно отчаяние, след като всичко е свършено.

Кон, вол, куче и човек

Когато създал човека, Зевс му дал краткотраен живот. Човекът обаче си послужил със собствения си ум. Когато настъпила зима, той си построил жилище и се приютил там.

Веднъж настъпил силен студ и завалял проливен дъжд. Конят не могъл да устои и дотърчал при човека. Помолил го да го подслони, а той казал, че ще направи това само ако му отстъпи част от собствените години. Конят приел с радост. Ето че след малко дошъл и волът — и той не можел да понася лошото време. Човекът му заявил същото: че не ще го подслони, ако волът не му отстъпи известен брой от собствените години. Волът дал една част от годините си и бил приет. Накрая дошло кучето, умиращо от студ. И то дало част от възрастта си и получило подслон.

Така става с хората. Когато са на възрастта, дадена им от Зевс, те са чисти и добри. Стигнат ли годините, взети от коня — стават самохвални и горделиви. В годините на вола — командуват, а във възрастта, придобита от кучето — стават гневливи и много ругаят.

 

Кон и коняр

Един коняр крадял ечемика на поверения му кон и го продавал. А коня триел и чешел всеки ден. Конят му казал накрая:

— Ако наистина искаш да бъда хубав, недей продава ечемика, който ми е определен за храна.

   Алчните хора примамват бедните с убедителни и ласкателни думи, а ги лишават от най-необходимото.

Кон и войник

Един войник, докато траела войната, хранел с ечемик своя кон, който му бил другар в изпитанията. Войната свършила, конят започнал да мъкне тежки товари, хранен единствено с плява.

Когато отново се обявила война и бойната тръба прозвучала, господарят обяздил коня, въоръжил се и го яхнал. Конят обаче нямал сили и постоянно се препъвал. И казал най-сетне на господаря си:

— Я иди още отсега при пехотинците. Та ти от кон ме превърна в магаре. И как искаш отново от магаре да се превърна в кон?

Градинарят

Един човек се спрял пред градинар, който поливал зеленчука си, и го запитал коя е причината, че дивият зеленчук е цветущ и устойчив, а градинският — дребен и слаб. Градинарят му отговорил:

— Земята за едни е майка, а за други мащеха.

Градинар и куче

Кучето на един градинар паднало в кладенеца. Градинарят, като поискал да го измъкне оттам, слязъл и той самият в кладенеца. Кучето обаче си помислило, че той слиза, за да го натика по-надолу, извърнало се и го ухапало. А той от болка отново се покачил горе, като казал:

— Пада ми се! Защо ли се старая да спася самоубиеца?

Музикантът

Един бездарен музикант пеел по цял ден в една добре измазана къща. Понеже гласът му добре резонирал, помислил си, че е много сладкогласен. Та окуражен от това, решил, че трябва да излезе и в театъра. Но когато се появил на сцената, пял много лошо и бил сподирен с камъни.

Плешивият конник

 

Един плешив човек, който си бил поставил перука на темето, яхнал кон. Но духнал вятър, та му свалил перуката. Хората наоколо се залели от смях. А той спрял коня си и казал:

— Та какво чудно, че чуждите коси бягат от мен, щом като са изоставили и своя собственик, с когото са отрасли?

Никой не бива да изпада в отчаяние от постигналата го беда. Защото това, което човек не притежава по природа от самото си рождение, него той не ще съумее да запази. Та нали голи сме дошли и голи ще си отидем.

Сребролюбецът

Един сребролюбец, след като превърнал в пари цялото си имущество, направил кюлче от злато. Закопал златото на едно място.

Заровил там обаче и душата, и ума си — всеки ден отивал да обиколи имането си. Един от ратаите обаче го проследил и разбрал какво е направил. Изкопал златото и го отнесъл. Когато след това онзи дошъл и видял празното място, започнал да се вайка и да си скубе косите. Някакъв човек го видял да се окайва така и като разбрал причината, му казал:

— Ей, приятелю! Недей пада духом толкова. Та ти и като си имал златото, не си го притежавал. Вземи един камък, постави го на мястото и смятай, че имаш злато! Камъкът ще ти върши същата работа. Ти, както виждам, не си използувал богатството си, когато златото е било тук.

Ковач и кученце

Един ковач си имал кученце, което спяло, докато той ковял желязото на наковалнята. Но когато сядал да се храни, то заставало до него. Ковачът му подхвърлял кокал с думите:

— Проклети сънливецо, когато чукам на наковалнята, спиш. Но щом затракам зъби, веднага се събуждаш. Баснята порицава сънливците, мързеливците и тези, които се препитават от чуждия труд.

Зима и пролет

Зимата веднъж се подиграла на пролетта и я укорила, че щом като тя се появяла, никой човек вече не оставал спокоен: един прекарвал по ливадите или в дъбравите, като му било приятно да бере цветя, кринове или рози, да ги държи пред погледа си или да кичи с тях косите си; друг пък се качвал на кораб и прекосявал морето, ако имал щастие, и се озовавал при други хора; никого не го било грижа нито за ветровете, нито за проливните дъждове. И добавила:

— Аз приличам на властник, на абсолютен господар. Аз карам хората да отправят поглед не към небето, а надолу — към земята, и да се страхуват и треперят, когато понякога ги заставям да прекарват едва ли не целия ден в къщи.

А пролетта отговорила:

— Затова именно хората на драго сърце биха се освободили от тебе. А на тях изглежда, че и самото ми име е приятно и че то, кълна се в Зевса, е най-хубавото от всички имена. Така че и когато си отида, мислят за мен, а когато се върна — се радват.