Солон (ок. 634 – 559г. пр.н.е.)

Солон (ок. 634 – 559г. пр.н.е.)
Rate this post
Солон

Солон (ок. 634 – 559 г. пр. Хр.)

Солон живее в Древна Атина (ок. 634 – 559 г. пр. Хр.). Известен е преди всичко като законодател, пише елегии и ямби на политически и социални теми. Те приличат на защита в стихове. Произлиза от благородно, но обедняло семейство. Солон се издига до най-високото стъпало и успява да обедини отслабената държава. Отличава се с упоритото желание Атина да възвърне Саламин – преструва се на луд, за да може да подбуди гражданите да завоюват отново острова, без да попадне под отговорността на строгото запрещение да се говори за него. Солон създава реформа, по-късно преработена от Клистен, която слага началото на демократичното управление в Атина.

Солон прекарва около 10 години от живота си в Египет, където се докосва до тайните знания на египетските жреци. Именно той е преносителят на първоначалната информация за митичната Атлантида. Жрецът Сонхис дава подробна информация на Солон къде се намира града и подробности около архитектурата и живота там.

Законодателство на Солон

В търсене на решение на проблемите, предизвикали наречения от Аристотел „велик смут“ в Древна Атина, за архонт бил назначен Солон, който получил и правото да законодателства. Упражнявайки това си право, той въвежда едноименното законодателство. Една от въведените чрез него реформи (може би основната) била сизахтията – отмяна на дълговото робство и възстановяване на поземлените парцели на длъжниците, като това се явило решение на причините за пораждането на „великия смут“. Други засегнати аспекти в законодателството са свободата на завещанията и имущественият ценз чрез който било разпределяно финансирането на атинското опълчение между различните социални прослойки на база финансовия им статут.

A man can not be called happy while he is alive.
Човек не може да се нарече щастлив, докато е жив.
Keep everything with moderation.
Прави всичко с мярка.

Man, no matter how happy he is, should not consider himself  happy until the last day of his life passes, because human affairs are so vague and variable that it is enough one tiny change to move them from one in anothercompletely differentcondition.

Човек, колкото и ласкаво да му се усмихва щастието, не трябва да се смята щастлив, докато не мине и последният ден от живота му, защото човешките дела са толкова неясни и променливи, че е достатъчна една нищожна промяна, за да преминат от едно в друго, съвсем различно състояние.
Ruin from insanity threatens the people of its own citizensUnsatisfied richYou betray the happiness of the country.
Гибел грози народа от безумието на собствените му граждани. Ненаситни богаташо! Ти предаваш щастието на страната.