Ърнест Хемингуей

Ърнест Хемингуей (Ernest Hemingway) е един от най-значимите американскиписатели, автор на романи и кратки разкази. Работил е също така и като журналист. Носител е на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за повестта му „Старецът и морето“. Той е част от така нареченото „изгубено поколение“ – група от американски бележити литератори, които живеят в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война, до Голямата депресия.

Ърнест Хемингуей е роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс, САЩ, в силно религиозно протестантско семейство. Дядовците на Хемингуей са участвали в Гражданската война и семейството му се гордее с тази военна традиция. Семейството е голямо – Ърнест има 4 сестри и по-малък брат. Хемингуей е 30-годишен, когато баща му се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и изгубване на голяма парична сума.Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей, отрано го учи да обича живота сред природата. Ърнест израства любител на лова, риболова, бокса и спортовете на открито. Той се отличава с изключителна физическа сила и издръжливост, но често претърпява злополуки и има сериозни здравословни проблеми поради вкуса си към екстремните изживявания и факта, че постоянно се излага на опасности.

Майка му, Грейс Хемингуей, отрано забелязва у сина си прояви на агресивност, самоувереност и смелост, както и склонността му към преувеличаване. Като дете Хемингуей посещава държавни училища в Оук Парк и публикува най-ранните си разкази и стихотворения в училищните вестници. При завършването на средното си образование през 1917 г., работи шест месеца в Канзас Сити като репортер за „Канзаска звезда“ .

По време на Първата световна война Хемингуей се записва доброволец и става шофьор на линейка в Италия. На 08.07.1918 г. е ранен сериозно в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве  и два пъти е награден за храброст от италианското правителство, защото въпреки болката, успява да спаси един италиански войник.

Докато се възстановява отраните си, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски, седем години по-възрастна от него. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По-късно тяхната любовна история вдъхновява Хемингуей да създаде романа „Сбогом на оръжията“ . След войната Хемингуей работи за кратко като журналист в Чикаго. В края на 1920 г. среща Елизабет Хадли Ричардсън, която е осем години по-възрастна от него. След една година те се женят в Методистката църква в Хортън Бей, Мичиган. В края на 1921 г. по съвет на писателя Шъруд Андерсън младото семейство се установява в Париж. В Европа Хемингуей се сближава с такива писатели като Гъртруд Стайн, Фицджералд, Езра Паунд, Форд Мадокс Форд, Шъруд Андерсън, Джеймс Джойс.
Когато не пише, Хемингуей обича да обикаля с Елизабет Хадли Ричардсън в Италия, Швейцария и Франция. Често ходят в Алпите на ски. Ърнест заминава за Гърция и Турция през 1922 година като кореспондент. Предава репортаж за войната между тези страни, а през 1923 година посещава Испания два пъти, като второто му посещение е за наблюдение на боеве с бикове. След публикацията на „Мъже без жени“ , Хемингуей се връща в Съединените щати, установявайки се в Кий Уест, Флорида. Хемингуей и Елизабет Хадли се развеждат през 1927 г. и същата година той се жени за Полин Пфайфър, редактор на модно списание. Във Флорида написва „Сбогом на оръжията“, публикуван през 1929 г. Действието се развива на италианския фронт през Първата световна война, където двама влюбени намират кратко щастие. Романът жъне огромен литературно-критичен и търговски успех. През 1937 г. Хемингуей наблюдава Испанската гражданска война. Като много писатели той е на страната на лоялистите (поддръжниците на законно избраното социалистическо правителство). В Мадрид среща Марта Гелхорн , писателка и военен кореспондент, която през 1940 г. става негова трета жена. В „За кого бие камбаната“  Хемингуей се връща отново към Испания. Той посвещава книгата на Гелхорн – тя е частичен прототип на Мария от романа. Историята обхваща само няколко дни и се върти около взривяването на мост от малка група партизани. Докато героинята от „Сбогом на оръжията“ умира след раждане на мъртво дете, тук главният герой, Робърт Джордан, жертва живота си за другарите и любовта. Темата за идването на смъртта е централна и в „Отвъд реката, сред дърветата“ . През 1940 г. Хемингуей купува къща в околностите на Хавана, Куба. Природата там е рай за неговите котки. Първите години след сватбата му с Гелхорн са щастливи, но той скоро осъзнава, че тя не е домакиня, а отдадена на кариерата си журналистка. Гелхорн нарича Хемингуей своя „спътник по неволя“. Тя иска да пътува и да „усеща пулса на нацията“ и света. В началото на 1941 г. Гелхорн предприема с Хемингуей дълго 30 000 мили пътуване до Китай. Разводът им през 1945 г. е горчиво разочарование и за двамата. През 1946 г. Хемингуей се връща в Куба. След като Гелхорн го изоставя, се жени за Мери Уелш, кореспондентка от списанието „Тайм“, която той среща в ресторант в Лондон през 1944 г. Романът Отвъд реката, сред дърветата се появява след цяло десетилетие на творчeско безсилие и е приет зле от критиците и читателите. Но „Старецът и морето“, публикуван за първи път в списание „Лайф“ през 1952, възвръща славата му. Хемингуей прекарва голяма част от времето си в Куба преди революцията от 1959 г. и остава да живее там и след това. Той поддържа режима, но когато животът става твърде труден, се завръща в Съединените щати.Хемингуей започва да пие още като млад репортер. Той издържа на големи количества алкохол и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност.

След седмици на тежко пиене в Испания, Хемингуей отива на лекар, който установява чернодробна цироза.През 1960 г. Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия и е изписан през 1961 г. По време на престоя му там два месеца е лекуван с електрически шокове. На 2 юли 1961 г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо.