Животът е кратък. И трябва да можеш.

филмът
филмът

” Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много – нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.

Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.

Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им.
Компютърът е прилепчив, свети като привидение, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.

Не! Животът е кратък.

И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори.

Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг.”

Михаил Жванецки

Rate this post

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *