И накрая… забравят мечтите си!

грешка
грешка

– Защо хората са тъжни!?

– Съвсем просто е… Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за друга личност. Претоварват се с преживяванията си, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая… забравят мечтите си!

„Захир“ – Паулу Коелю

И накрая… забравят мечтите си!
Rate this post

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *