Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе

болката
болката

“- Ти, господин Хауъл и другите шефове бяхте добри с мен – рече Джон Кофи.  Зная, че се тревожите, но вече трябва да се успокоите. Защото аз искам да си ида, шефе.

Опитах се да кажа нещо, но не можех. Той обаче можеше. Онова, което каза тогава, беше най-дългата реч, която изобщо го бях чувал да произнася.

– Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един към друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога.

Замълчи – опитах се да кажа аз. –  Замълчи, пусни ми ръцете, ако не ти, аз ще се удавя. Ще се удавя или ще се взривя.

– Няма да се взривиш – рече той и леко се усмихна при тази мисъл… но пусна ръцете ми”

„Зеленият път“ Стивън Кинг

Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе
5 (100%) 1 vote[s]

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *