Живот и смърт

смърт
смърт

Живот и смърт

Всички ние се вълнуваме от въпросите свързани с живота и смъртта.
Всеки от нас се е срещал и с живота, и със смъртта. С живота се срещаме ежедневно. Със смъртта рядко, и може би именно заради това изпитваме страхове от тази среща.

Срещи със смъртта

Сблъсъкът със смъртта е два вида – когато наблюдаваме срещата на някой друг със смъртта и личните срещи с нея.
Личните срещи със смъртта обикновено са еднократни, но много хора преживяват такива по време на живота си.
Промяната на хората преживели досег със смъртта е осезаема – едни „обезумяват“, други стават много по „широко скроени“, трети се затварят в себе си.  Така или иначе този допир до смъртта ги променя из основи.

Среща която променя

Тези, които според нас „обезумяват“, може би просто продължават да живеят в нашето измерение физически, но душата им е преминала в някое близко друго измерение. Затова тези хора изглеждат като всички останали, но мислят и говорят различно.
Тези, които стават „широко скроени“ са успели да се върнат в нашето измерение и телом, и духом. Разбрали са, че няма нищо страшно от досега със смъртта и че това е нещо съвсем естествено.
Няма как да се наслаждаваш истински на живота, ако не приемеш смъртта за нещо нормално и неизбежно. Няма живот без смърт.
Тези две състояния са свързани, като сплетени електрони и щом има има живот неминуемо има и смърт.
Хубавата новина е, че от сплетеността следва, че когато има смърт има и живот, или че след смъртта неизбежно следва живот.

Предишните животи и смърти

Но ако това е вярно защо никой не помни предишните си животи???
Имам едно предположение, което отговаря на този въпрос. Учените доказаха математически струнната теория, а тя твърди, че може би живеем във Вселена, в която реалността се преплита с научната фантастика – Вселена с 11 измерения на време-пространство-то.
Тогава може да предположим, че смъртта ни води неизбежно до живот в друго измерение.
Вероятно има последователност – живеем тук, после (в друго измерение) там и така се въртим в безкраен кръговрат.
Това пък означава, че ако допуснем още едно предположение, че средната продължителност на живота във всяко измерение е 70 години, то ние сме били тук в тази вселена преди 700 години. Трудно е да допуснем, че човешкия мозък – съзнание би запомнил нещо за такъв период.

Бях тук преди 70000 години – помниш ме нали ?

А това, че преди 700 години сме били в тази вселена съвсем не означава, че сме били на Земята. Не означава също, че сме били на Земята, но не сме били хора и така за пореден път откриваме, че живеем в свят с безкраен брой възможности.
Има и още няколко възможности, които е редно да споменем.
Възможно е в някои от Вселените времето да тече по съвсем различен начин – много по-бързо или много по-бавно, което означава, че ние може би посещаваме Земята под формата на човешки същества много по-рядко примерно на 7000 или на 700 000 години.
Сами разбираме защо тогава няма как да помним нещо от предишните посещения – животи на Земята.

Живота е пълен с красота

Горното твърдение е вярно само при условие, че се отърсим от страха от смъртта.

Това става в момента, в който осъзнаем, че двете състояния са едно.

Смъртта тук на Земята е живот в едно от другите измерения.

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *