Пари, пари, пари

Пари, пари, пари

Парите обожествявани от едни и хулени от други, парите са неизменна част от нашия съвременен живот.

Но как стигнахме до тях ?

Парите са се появили по естествен път,  с развитието на пазарите.

В миналото е имало много видове пари, но всички е трябвало да имат няколко еднакви характеристики:

  • да са сравнително оскъдни
  • лесно разпознаваеми
  • изсечени на малки парчета

Да можете да заместите едно парче за друго с еднаква стойност, да го разнасяте без проблеми.

Обществата, в който е имало разделение на труда осъзнали,  че ако един има яйца,  друг крава

е нужна някаква междинна  форма на размяна, за да може да се купят яйцата от единия,   или кравата от другия. Те позволили на хората  да купуват и продават стоки  на големи разстояния.

Това насочило развитието на обществото към по – голяма специализация и разделение на труда процес, за който дълго може да  спорим дали е положителен.

Сега вече в племето имало възможност един човек да се занимава само с една дейност и да произвежда  само един продукт.

Да бъде само ловец и да продава кожите на пазара, а с парите да си купува всичко друго,  което му е необходимо.

Да бъде само скотовъдец и да отглежда овце, като продава вълна, мляко и агнета срещу пари, и т.н.

В този момент, ако се позовем на закона за опита, според който производствените  разходи за единица продукция в частта им на добавена стойност, измерени чрез неизменни парични единици, спадат с постоянен процент при всяко удвояване на акумулирания обем от произведена продукция би следвало, че човечеството  се е завърнало отново в рая.

Със специализацията и закона за ефекта от опита е логично да се предположи, че всяко племе преминало през тези процеси, е в значително по-добро материално състояние и започва  да натрупва излишъци от продукти, с което би трябвало да увеличи значително качеството на живота на неговите членове.

Важна промяна, която е в тясна връзка с разделението на труда и специализацията е преминаването към уседналото земеделие, то довежда до развитието на правата на собственост, патриархалните общества, опитомяването на животни и култивирането на растения и по-големи семейства. То също така осигурява основа за централизирана държавна форма чрез големите излишъци храна, което създава по-сложно разделение на труда, като дава възможност на хората да се специализират в задачи, различни от отглеждането на храна

Но вместо към рая, както знаем нашия път е по-скоро към ада, Защо????

Единствено може да гадаем какво точно се е получило и как точно се е случило, но може да се предположи, че вековете прекарани в глад и лишения са дали своето отражение и се е появила алчността и желанието да се трупа в количества многократно надвишаващи потребностите.

С развитие на корабоплаването и търговията алчността и желанието да се притежават продукти и стоки произведени по други места и нехарактерни за племето ставали все по-силни.

И най-вероятно точно тогава по-силните физически  и по-алчните индивиди „завзели властта“ и се обявили за друга класа с божествен произход , която има право да се разпорежда с всичко принадлежащо на племето, дори и със живота на неговите членове.

С разделението на труда и развитието на земеделието хората стават зависими от селско стопанското производство и се появяват първите постоянни селища. Към III хилядолетие пр.н.е. в общностите се оформят зони на занаятчийство, административни и религиозни дейности. Така се зараждат градовете.

Зараждането на градовете е друга огромна промяна за човечеството и неговата съдба, на която ще отделим  време в специална публикация.

Появата на банките

Следваща огромна промяна в историята на човечеството и парите е появата на банките.

Предшественикът на банковата система може да се намери във Вавилон преди повече от 3000 г. Причината за откриването му е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им давал къс пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази „разписка“ на пазача, може да получи златото.

С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато започват да обменят помежду си тези разписки, поради което вече не е необходимо златото да се изтегля от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика.

До тук нищо лошо, но ето че пак човешката алчност се намесва и прецаква всичко хубаво.

Използвайки описаната система у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки, че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават на заем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.

Появява се лихвата!

Икономистите угодно свързват лихвата с кредита, а него от своя стана с най-нормалното нещо характеризиращо ни като човешки същества и общност, а именно със заемането. Даването на заем когато имаш повече на човек, който няма в момента достатъчно е изключително хуманен жест, който не е свързан по никакъв начин с печалба и лихва. Този жест по-късно започва да се използва от лихвари и банки с цел печалба, а тяхната печалба неминуемо е дълг за някой друг, а както се оказва и виждаме в днешни времена дълга е на всеки отделен индивид и цялото общество. Размера само на външния дълг на всички страни е толкова голям, че надвишава годишния  Брутен вътрешен продукт на цялата Земя. Не разполагам с данни за другите видове дългове, но може да предположим, че лихвите са създали толкова огромен дълг, че дори да работим само за изплащането му и да получаваме натурално храна (като в затвор-концлагер), колкото да оцелеем ще са ни необходими години, за да изплатим всички дългове.

Реално точно това се случва в момента ние сме в един рафиниран затвор мнозина дори не знаят, че са затворници и роби.

Да ВСИЧКИ сме роби

Да ВСИЧКИ сме роби, оковани от парите, лихвата и дълга и техния неминуем спътник инфлацията.

Дори да сте радостни, че лично Вие нямате кредит, който да погасявате в банката не мислете, че не плащате огромните външни и вътрешни дългове на държавата, в която живеете, най-малко под формата на т.н. „здравословна норма на инфлация“ .

Инфлацията изяжда доходите и ни кара да търсим по-високо възнаграждение всяка година, за да може да запазим някакъв нормален стандарт, което от своя страна ни прави още по-раболепни в службата, фирмата или някоя друга форма на робство.

От изложеното до тук може да направим няколко фундаментални извода:

Както всяко човешко откритие и парите са направени за добро, за улеснение, но на следващия етап са послужили за най-големите злини, които са ни  превърнали в роби.

Човек е толкова свободен, колкото по-малко пари са му необходими!

 

Запазвам си правото да продължа темата за парите – този мощен робовладелски инструмент.

You may also like...

2 коментара

  1. […] Разгледахме парите в един от предишните размисли „Пари, пари, пари“. Тук те действат въздържащо в два аспекта. Първия бих […]

  2. […] моята стара приказка, “Робството никога не е било премахнато, просто вече включва […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *