Защо не го правим?

by ekip ·

Защо не го правим?

Защо не го правим?

Всеки от нас си е задавал този въпрос.

Защо участвам в тази кръговрат от къщи на работа – от работа в къщи и така година след година?

Нима не е ясно, че това е най-сигурният начин да „пропилееш“ живота си?

И въпреки, че всеки рано или късно разбира, че това е начина да изживее един скучен и донякъде безсмислен живот, продължава да се върти във въртележката.

Въртенето продължава докато не се стигне до „Днес тук сме се събрали да почетем …“.

Неминуемо преди тези финални думи ви е осенявала идеята да започнете нещо съвсем различно.

Да зарежете всичко и да обикалте света, или пък да отидете в планината, гората или на някой остров и да заживеете там.

Какво ни спира?

Защо почти никой не поема по пътя?

Според мен причините са две: страх от непознатото и много силни връзки (окови) с настоящото – матрицата.

Страх от непознатото

Този страх е изкуствено създаден от матрицата, тя те убеждава, че в нея е топло, уютно и подредено. Изкуствената подреденост, с която сме свикнали и желанието ни да знаем точно как ще се случи ни плаши.

Започваме да си задаваме куп въпроси:

Ако отида в гората трябва да си купя някакво местенце и да си направя къща, как ще намеря собственика, как ще си построя къща като нямам идея от строителство?

И такива хиляди въпроси, на които ние искаме ясен, точен и конкретен отговор. Така сме свикнали в сегашния си живот – всичко има цена и срок.

Ако тръгна по света, как ще се препитавам, имам пари за месец, а после?

Така сме учени цял живот. Винаги се опитваме да контролираме нещата, което по същество е невъзможно и това се доказва всеки ден, но ние продължаваме в това усърдно. Учени сме да не започваме нещо без да имаме подробен план със стойност и срок за изпълнение и когато нещо се промени изпадаме в паника „Ами сега накъде?“.

Този страх е мощна окова, която държи желанието за коренна промяна в територията на мечтите.

Това желание в повечето хора остава само една мечта.

За да не се случи това и с нас е добре да си припомним, че този страх е изкуствено насаден. Реално дали в града, дали в селото, в гората или на остров ти не командваш света и не притежаваш нищо повече от сегашния миг. Никой не може да ти гарантира, че след една минута ще си жив и всичко ще бъде „наред“.

Нека си припомним и друго – никой не може да ти гарантира, че правейки определени неща ще постигнеш определени резултати. Примерно милиони деца учат прилежно по 20 години с надеждата да станат гении в някоя област на науката, но колко са всепризнатите гении?

Но също така е вярно, че ако тръгнете с автомобил на дълъг път през нощта вие виждате само първите 100 метра осветени от фаровете, след това следващите и така преминавате 500 км. за една нощ.

Не е нужно да виждате целия път, за да тръгнете.

Необходимо е само да знаете какво бихте искали, необходимо е да знаете посоката, а нататък ще Ви води съдбата и късмета.

Силни връзки (окови) с настоящото

Това са всички връзки, в който матрицата чрез нейната официална форма наречена общество ни е оплела така майсторски в годините ни на съвместно съществуване.

Тези окови са толкова много, че понякога за да бъдат осмислени всички са необходими не дни, а цял един живот.

Ще се опитам да поговоря за голяма част от тях, но не бива да забравяме, че те са доста субективни и за много хора може да не важат или поне да нямат такова значение.

Семейството

Не е случайно, че за него се казва че е „основна клетка на обществото“. В самия този израз има ясно закодиран подтекст. Клетка – със своето двояко значение е прекрасен термин. И когато при встъпване в брак чуеш тези думи го разбираш в смисъла на „Основна градивна единица на нещо“, а след години когато разбереш безсмислието на т.н. съвременен живот и цивилизация, разбираш че значението е било по скоро „Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа“ и най-точно „Кафез за птици“ . И точно както волните птици затворени в кафез, така и твоята душа е затворена в тази клетка. Тази клетка принципно е едно от най-смислените творения на матрицата, но това е и начина хората да се обвързват с други хора, предмети и удобства. Точно това обвързване в случая може да се нарече клетка или окова. В 99% от случаите съпрузите се разминават в узряването на идеята за безсмислието на съвременния начин на живот, разминават се както във времето така и във вижданията за възможен изход.

Започват разговори-спорове от рода :

Добре да се преместим …., но там децата няма къде да учат?
Хубаво, но искам да си направим къща с басейн и веранда, а другия си представя малка горска хижа от дърво.

И така вместо да излязат от матрицата те сами си доказват колко невъзможно е това.

Роднини

Роднините или широкото семейство „помагат“ с това, че не подкрепят идеята защото ще им липсвате по един или друг начин, както и с купища песимистични предсказания и описания колко е труден избрания от Вас път и как горчиво ще съжалявате, че сте напуснали уютната матрица.

Заредени с такава енергия дори да се осмелите да направите крачка в страни, шанса ви да успеете да живеете добре значително намалява, поради факта, че предупрежденията и предсказанията често ще се връщат в главата ви и ще предопределят събитията и късмета ви.

Приятели

Подобно на роднините повечето „приятели“ ще ви изпроводят с черни предсказания, не им се сърдете матрицата ревностно се бори за всеки свой член. Обществото-матрица ни възпитава от раждането, че това е единствения годен за живеене свят и излезеш ли от него си обречен. И наистина е така мерейки със стойностите и ценностите на матрицата ще си бедняк. Хубавото е, че мерейки със своите ще си най-богатия човек на света.

Удобства – екстри

В тази област особено последните 100 години матрицата надмина себе си. Създаде хиляди (в по-голямата си част ненужни) устройства, препарати и т.н. Целта на всички е да се пристрастиш и живота без тях да ти се струва немислим. Тук говорим най-вече за всички електроуреди, в това число най-успешните творби на матрицата:

телевизора – основното средство за манипулация и подмяна на действителността
смартфона – основното средство за следене и контрол
компютъра – основно средство за поглъщане на свободното време на хората – времето, в което може да се замислят за важните теми
климатика- средство, с което матрицата ни подготвя за бъдещето, когато ще трябва да живеем изцяло в изкуствена среда

Списъка е практически безкраен, може само да споменем хилядите препарати за какво ли не, които практически вършат работата на обикновения сапун.

Ние вече сме техни роби смятайки, че нашия живот е невъзможен, та дори безсмислен без тях, та дори и без само едно от тях.

Пари

Да не забравяме и една от най-мощните окови. Разгледахме парите в един от предишните размисли „Пари, пари, пари“. Тук те действат въздържащо в два аспекта. Първия бих го нарекъл инвестиционен. Ако искаме да се оттеглим от цивилизацията, обществото или с други думи да излезем от матрицата, като си направим ферма в отдалечено място ще са ни необходими „готови“ (спестени) пари за тази инвестиция. Каквато и идея да имаме за напускане на матрицата тя е свързана инвестиция, макар и минимална. Само че матрицата се е погрижила за тази възможност, като примамва своите обитатели с хилядите удобства и нови продукти и те непрестанно купуват много нови и нови от тях, като по този начин нямат възможност да заделят някакви пари за напускане на играта.

Другия аспект на парите е режийния. Където и да отидем ще са ни необходими известно количество пари ежемесечно, за да съществуваме. Това не е абсолютна истина, защото е функция на нашите желания за продукти на матрицата т.е., ако ние успяваме да произведем всичко, от което се нуждаем няма да са ни необходими месечни пари и ще бъдем свободни.

Човек е толкова свободен, колкото по-малко пари са му необходими!

За щастие наред с многото минуси съвременния свят и неговите технологии способстват възможността за самостоятелно съществуване извън големи и малки населени места.

Възможно е да добиваш електрическа енергия чрез фотоволтаични системи, да имаш вода на почти всяко място и т.н.

Друг огромен плюс на развитието на технологиите и обществото е възможността да работиш множество професии, без да е необходимо физическо присъствие.

Други окови, които ни държат в робство на матрицата са нашите убеждения насадени в нас по време на целия ни живот.

Всичко това в комплект прави измъкването от капана на матрицата практически невероятно и невъзможно.

Но нека ви припомня, че преди години падането на Берлинската стена също изглеждаше така.

По-рано летенето също бе плод само на фантастиката.

„Това да не си опропастил живота си напълно изглежда заслужаващо си постижение…“