За първи път научих за човешката библиотека преди години на един европейски събор на стопаджиите, който се провеждаше на Кара дере. Веднага тази идея събуди интереса ми и реших да участвам в библиотеката като книга. Интересно, свързващо и променящо светогледа преживяване.
Началото
Началото е поставено на 29 юни 2000 г. На малка тревна площ на местен музикален фестивал в Копенхаген участниците са поканени да заемат човек като отворена книга. Били са „публикувани“ (взели участие) повече от 50 различни човека като отворени книги, сред които мюсюлманин, журналист, фенове на съперничещите си футболни клубове Брьондби и ФК Копенхаген, полицай, служител на паркинг и Бенте, жена от Кристиания, Копенхаген.
Идеята е била, и все още е, да се предизвикат предрасъдъците, стереотипите и да се разясни повече за малцинствата и хората, които се различават от това, което се смята за „норма“. Хората могат да вземат назаем човешка книга от библиотеката и да я „прочетат“. В замяна човешката книга ще разкаже своята история, ще представи гледната си точка, ще отговори на всички въпроси и ще сподели своите мисли.
През годините Бенте от Кристиания се е запознала с много различни хора чрез Човешката библиотека. Тя си спомня за един клас ученици, малко след като библиотеката организира първите си събития:
„Някои от децата виждаха хората от Кристиания като крадци и наркомани, а аз си казах: „Еха, каква промяна можем да направим като книги“.
От време на време Бенте все още е книга в Човешката библиотека, но стереотипите за хората от Кристиания са намалели.
Тя споделя:
„Сега все още е толкова важно, колкото и преди, да се противопоставяме на предразсъдъците, да демистифицираме и просто да говорим един с друг, за да разберем останалите хора, но може би по-важното е други групи да бъдат на рафта с книги.“

Разпространението
От 2000 г. насам Човешката библиотека се разраства от представянето на малки селекции от книги на местни датски събития до издаването на широк спектър от книги от цял свят.
Рони Абергел, основател и ръководител на Човешката библиотека, е част от пътуването от първия ден и вижда как библиотеката се разраства от изскачащи събития в училища и колежи, до глобално движение, станало част от общности и институции от Бангладеш до Бразилия. Човешката библиотека вече се организира в над 80 страни по целия свят.
„Идеята е доста проста. Организираме срещи и разговори между хората в безопасна и сигурна среда. Това се оказва полезен и ефективен метод, който позволява на хората да се опознаят един друг чрез разговор“, казва той.

Образователни институции, неправителствени организации и библиотеки по целия свят включват Човешката библиотека в своите програми. Големите компании я използват, за да подпомогнат развитието на своите служители и работата в областта на приобщаването и разнообразието.
„Всички хора съдят и затова ние не сме тук, за да променим мнението ви или да ви кажем да не съдите. Ние сме тук, за да ви предоставим информация в безопасна среда. Така че да можете да вземате собствени решения, но се надяваме те да са по-добре информирани. Въз основа не на бърза преценка, а след внимателно обмисляне и среща с човек, който знае повече по въпроса. Това ви дава възможност да не съдите някого“, Рони Абергел.
Човешките библиотеки в различни части на света не само предизвикват предразсъдъци и стереотипи, но и създават безопасно пространство и един вид семейство.
Човешка библиотека в България
В България Човешката библиотека не е толкова популярна, но все пак има организирани такива.
Човешка библиотека бива създадена в три училища в страната, едно, от които е СУ „Йордан Йовков“, гр. Кърджали.
Също така са организирани единични събития в различни градове, като това във Варна в Хале 3 и по време на фестивала „Без повече войни“.
Ако имате желание да организирате Човешка библиотека във вашето населено място, може да ни пишете. Ще се радваме да ви помогнем.